Мъжът, който седял на високия стол до бара и пушел замислено без да обръща внимание на хората около себе си, нямал име. А дори и да имал, никой, може би дори и той самият, не го знаел. Вечер след вечер хората го виждали все на същия стол...

Да ви кажа, отдавна не съм чела хубава любовна история. От онези, като Казабланка, в които никой не смесва любовта с понятията връзка, отговорност, бъдеще или пък вярност :))) Та реших да се опитам да си я напиша сама, а после да си я пр...