Постинг
23.01.2009 16:09 -
Любовна история
Да ви кажа, отдавна не съм чела хубава любовна история. От онези, като Казабланка, в които никой не смесва любовта с понятията връзка, отговорност, бъдеще или пък вярност :))) Та реших да се опитам да си я напиша сама, а после да си я прочета. Това си е моят блог все пак, ще пиша каквото ми се пише, ама ха :)))
Барът
Имало едно време един бар. Той бил от онези старомодни барове, които зад модерния интериор и съвременна техника продължавали да пазят своя едновремешен дух. А знаете, едно време баровете били романтични и живописни места, където хората седели сред кълбета дим и приглушена музика и пиели сериозни питиета за възрастни.
Нашият бар все още пазел в сърцето си, някъде под дъските на стария дървен под, погребан под лъскав теракот, спомените от онова време. Имало вечери, когато нечии красиви зелени очи му напомняли за отминалите дни. Тогава барът тежко въздишал, основите му проскърцвали, а сред звуците на електрическите китари се промъквала мелодия от пиано. Барът сякаш притварял очи и светлините от прожекторите помръквали мъничко и придобивали розов отенък. Светлината ставала мистична и приглушена, точно като едно време, и правела миглите на дамите да изглеждат по-дълги, а погледите на мъжете - по-тайнствени.
В такива моменти погледи от различни маси се срещали, в очите проблясквали искри, а в сърцата се раждала любов.
Мъжът, който седял на високия стол до бара и пушел замислено без да обръща внимание на хората около себе си...
(пауза за спорт)
Барът
Имало едно време един бар. Той бил от онези старомодни барове, които зад модерния интериор и съвременна техника продължавали да пазят своя едновремешен дух. А знаете, едно време баровете били романтични и живописни места, където хората седели сред кълбета дим и приглушена музика и пиели сериозни питиета за възрастни.
Нашият бар все още пазел в сърцето си, някъде под дъските на стария дървен под, погребан под лъскав теракот, спомените от онова време. Имало вечери, когато нечии красиви зелени очи му напомняли за отминалите дни. Тогава барът тежко въздишал, основите му проскърцвали, а сред звуците на електрическите китари се промъквала мелодия от пиано. Барът сякаш притварял очи и светлините от прожекторите помръквали мъничко и придобивали розов отенък. Светлината ставала мистична и приглушена, точно като едно време, и правела миглите на дамите да изглеждат по-дълги, а погледите на мъжете - по-тайнствени.
В такива моменти погледи от различни маси се срещали, в очите проблясквали искри, а в сърцата се раждала любов.
Мъжът, който седял на високия стол до бара и пушел замислено без да обръща внимание на хората около себе си...
(пауза за спорт)
Във всеки бар има по един такъв мъж. Често и аз съм бил в тази позиция. но на твоя герой ми се струва че ще му се случи нещо интересно...
цитирай... но изведнъж по гърба му се плъзнали дълги червени нокри, от топла позната ръка. Кожата му настръхнала, оставил пурата си на страна и се обърнал. Това бил онзи зеленикав котежки поглед който отдавна не бил съзирал, но помнел много идеално.
– Чаках те - казал той- защо се забави ?
По устните й се изписало самодоволство. Присвила леко поглед, навела се към него и измъркала в ухото му:
– Тук съм. Друго има ли значение сега ?
Той усетил топлия й дъх, отдръпнал се назад и отново хванал пурата си замислено...
цитирай– Чаках те - казал той- защо се забави ?
По устните й се изписало самодоволство. Присвила леко поглед, навела се към него и измъркала в ухото му:
– Тук съм. Друго има ли значение сега ?
Той усетил топлия й дъх, отдръпнал се назад и отново хванал пурата си замислено...
Търсене
За този блог
Гласове: 2364
Блогрол
1. I Write Tech
2. Приказки за големи
3. Разкази в картинки
4. Пътуване към нея
5. Нещата от живота
6. Иво Беров
7. Един сериозен мъж
8. Меломания
9. Шараните
10. Ianchefff
11. Итенце
2. Приказки за големи
3. Разкази в картинки
4. Пътуване към нея
5. Нещата от живота
6. Иво Беров
7. Един сериозен мъж
8. Меломания
9. Шараните
10. Ianchefff
11. Итенце