Ако си мислите, че нашият човек се разстроил, скочил от стола и с рязко движение помел чашите от дървения бар, грешите. Мъжът не помръднал, само погледът му натежал още повече под старата шапка. Седял си така неподвижен няколко дълги секунди, съзерцавайки виещия се към мръсния таван цигарен дим. Тъкмо, когато в очите на жената започнали да се прокрадват сенки на несигурност и колебание, високата му фигура се изправила в цял ръст, по-мрачна от всякога.
Пресегнал се зад бара и в ръцете му заканително просветнал дълъг метален лост.
Като някакъв яростен колос, мъжът вдигнал лоста над главата си и с всички сили го стоварил върху дървения под. Изгнилите дъски въздъхнали, преди да се разхвърчат на парчета, разкривайки тъмен отвор, от който лъхнал мирис на влага и пръст.