Постинг
02.07.2010 12:01 -
Автор
Автор: marianami
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6884 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2010 12:03
Прочетен: 6884 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 02.07.2010 12:03
Беше слаба в диалозите, затова героите й бяха безмълвни. Но пък имаха огромни, изразителни очи с които можеше да наблюдават света, да изразяват емоции и да плачат.
Авторът хващаше тези големи ококорени кукли за косите, за студените им дългопръсти ръце, за избелелите дрехи, и ги влачеше между декорите. Нетърпеливо подреждаше един бутафорен свят в опит да пресъздаде есенцията на живота, какъвто го познаваше.
Ядосваше се, защото не успяваше да избяга от призрака на тривиалността... Търсеше една различна история. Преследваше я по улиците на тихото градче, което беше създала бавно и търпеливо от собствените си спомени и от чуждите разкази. С презрително свити устни подминаваше сапунените балони с любовни истории, които за кратко се издигаха към памуковите облаци, след това се спускаха към земята и се пукаха, оставяйки влажни петънца. Обръщаше главата си на другата страна, когато погледът й попадаше на разложените останки от мрачни разкази за нещастни хора и болни деца. Гневно смъкваше от стените патетичните плакати на подвизи и приключения...
Не можеше да е само това, мислеше си и запалваше цигара. Завистливо наблюдаваше как се вие димът - перфектно измислен - бавно, нежно се разтваря в нищото - отровен и красив. Искаше й се да го беше измислила тя, искаше й се тя да беше измислила дъгата, вкуса на млякото с кафе, аромата на прясно окосената трева, допира до топла човешка кожа, всички тези неща, които бяха като инжекция с адреналин за съзнанието.
Вече не й беше достатъчно да рисува с думи това, което вижда ... Искаше да бъде истински Автор. Хвърли цигарата върху картонения под на декора, изправи се и остана там достатъчно дълго, за да види раждането на пожара...
После отиде да живее...
Авторът хващаше тези големи ококорени кукли за косите, за студените им дългопръсти ръце, за избелелите дрехи, и ги влачеше между декорите. Нетърпеливо подреждаше един бутафорен свят в опит да пресъздаде есенцията на живота, какъвто го познаваше.
Ядосваше се, защото не успяваше да избяга от призрака на тривиалността... Търсеше една различна история. Преследваше я по улиците на тихото градче, което беше създала бавно и търпеливо от собствените си спомени и от чуждите разкази. С презрително свити устни подминаваше сапунените балони с любовни истории, които за кратко се издигаха към памуковите облаци, след това се спускаха към земята и се пукаха, оставяйки влажни петънца. Обръщаше главата си на другата страна, когато погледът й попадаше на разложените останки от мрачни разкази за нещастни хора и болни деца. Гневно смъкваше от стените патетичните плакати на подвизи и приключения...
Не можеше да е само това, мислеше си и запалваше цигара. Завистливо наблюдаваше как се вие димът - перфектно измислен - бавно, нежно се разтваря в нищото - отровен и красив. Искаше й се да го беше измислила тя, искаше й се тя да беше измислила дъгата, вкуса на млякото с кафе, аромата на прясно окосената трева, допира до топла човешка кожа, всички тези неща, които бяха като инжекция с адреналин за съзнанието.
Вече не й беше достатъчно да рисува с думи това, което вижда ... Искаше да бъде истински Автор. Хвърли цигарата върху картонения под на декора, изправи се и остана там достатъчно дълго, за да види раждането на пожара...
После отиде да живее...
Търсене
За този блог
Гласове: 2364
Блогрол
1. I Write Tech
2. Приказки за големи
3. Разкази в картинки
4. Пътуване към нея
5. Нещата от живота
6. Иво Беров
7. Един сериозен мъж
8. Меломания
9. Шараните
10. Ianchefff
11. Итенце
2. Приказки за големи
3. Разкази в картинки
4. Пътуване към нея
5. Нещата от живота
6. Иво Беров
7. Един сериозен мъж
8. Меломания
9. Шараните
10. Ianchefff
11. Итенце